Европейският съюз ще похарчи тази година почти 1 милиард британски лири (близо 1.21 милиарда евро) за пенсии на европейските чиновници. Така средно на пенсиониран европейски чиновник ще се паднат почти 60 000 британски лири. Товапоказва проучване на британския в. "Дейли телеграф".

Приносът на британските данъкоплатци към тази сума ще бъде 135 милиона британски лири, които ще бъдат предоставени на ЕС в момент, когато много британски пенсионери от държавния и частния сектор са изправени пред опасността техните пенсии да бъдат намалени.

Точната сума, която Брюксел ще похарчи тази година за пенсионираните си чиновници възлиза на 999 250 211 британски лири (1 214 092 000 евро).

Средната годишна пенсия, която ще прибере всеки от 17 471 пенсионирани еврократи възлиза на 57 194 британски лири, като онези от тях, които са заемали по-високи постове, ще получат дори по над 102 000 британски лири годишна пенсия.

Във Великобритания три пети от пенсионерите имат годишен пенсионен доход от по-малко от 10 000 британски лири. Минималните държавни пенсии са между 6911 за мъжете и 6700 лири за жените. Най-ниските пенсии от частни пенсионни фондове са  съответно 6812 и 5519 лири, припомня "Дейли телеграф", цитиран от БТА.

От проучването на вестника става ясно, че средната възраст на пенсиониране на европейски служители е била 60 години през 2009 г., като за служители, заемащи по-ниски секретарски длъжности средна възраст спада дори до 58 години. За сравнение,  във Великобритания правителството ще увеличи поетапно пенсионната възраст от 65 на 66 години до 2016 г. В документ на Европейската комисия за пенсионната политика, разпространен миналата седмица, се препоръчваше пенсионната възраст да е 70 години.

В коментар на тези данни британският евродепутат Найджъл Фараж, лидер на британските еврофоби, заявява: "Степента на лицемерие на европейските чиновници няма граници. Те искат другите да работят по-дълго, докато те самите се пенсионират на 60 години. Очевидно чиновниците в ЕК гледат на обикновените европейци, следвайки максимата на Джордж Оруел от книгата му "Фермата", че "всички животни са равни, но някои  са по-равни от другите".