Преди шест месеца изглеждаше сякаш Никола Саркози и Ангела Меркел ще останат на власт завинаги. От макроикономическа гледна точка това беше силно обезсърчително, тъй като кризата в еврозоната е до голяма степен криза на слабото ръководство. Оттогава популярността и на двамата претърпя спад, макар и по различни причини.

Меркел е смятана във все по-голяма степен за тактик и манипулатор, стремящ се по-скоро към печалба в краткосрочен план, вместо към защита на дългосрочните интереси на страната си, а Саркози, със своята хиперактивност, заприлича на палячо. Въпреки тези различия и факта, че двамата очевидно не са особено близки, обаче, съществува един общ фактор, повлиял за спада на  тяхната популярност. Нито един от тях няма убедителна стратегия за преодоляване на кризата. Изборите във Франция са след две години, а в Германия след повече от три - с други думи твърде рано е да се правят прогнози. Спадът в популярността на двамата лидери обаче не се дължи на случайност.

В момента Саркози е затънал в скандал с финансирането на своята партия. Трудно е да се прецени как ще свърши всичко това, но изглежда нещата тепърва ще се точат. Дори да не падне от власт, а това е напълно възможно, той няма да може да изтрие петното от аферата Бетанкур-Вьорт, наречена така по името на наследницата на империята "Л'Ореал" и министъра на труда.

Ако беше възприеман като успешен президент, на Саркози нямаше да му е трудно да се измъкне от този скандал. Вътрешнополитическата му програма обаче се провали. Преди три години той обеща радикални реформи, но не извърши почти никакви. Професорите във френските университети ще ви кажат, че реформата на университетската система е важна, но от макроикономическа гледна точка тя е незначителна.

Той не извърши достатъчно реформи на пазара на труда, където големи групи работещи все още се радват на абсолютна сигурност на работното място, докато други, особено младите, нямат никаква. Той не реформира и държавния сектор - пропуск, който прави намаляването на дълга след кризата почти невъзможна задача. В късните етапи на кризата той заприлича повече на държавник, но това трудно ще компенсира пълната липса на посока.

Проблемите на Меркел са от друг тип, поне на повърхностно ниво. У дома тя е смятана за слаб лидер. Нейната десноцентристка коалиция разочарова дори верните й поддръжници в бизнес общността и почти не извърши реформи. Кризата с гръцкия дълг й отне подкрепата на много хора. В крайна сметка тя просто не успя да обясни на германския народ защо трябваше да подкрепи Гърция.

Налице са и признаци на разпад в нейната партия. Един от заместниците й неотдавна загуби важни провинциални избори. Двама други подадоха оставка и се оттеглиха от политиката, а четвърти пое церемониалната длъжност президент на Германия. Въпреки че сега тя е неоспорим лидер на християндемократите, на върха на партията, която изглежда е загубила желание да управлява, става все по-самотно. През март предстоят важни избори в три провинции, които могат да решат съдбата й. Дотогава тя ще трябва да измисли нещо.

При всичките им различия, Меркел и Саркози имат две общи черти. Първата е, че нито един от тях не го бива в изграждането на стратегически политически отношения. Всички знаем с кои световни лидери имаха и с кои нямаха добри отношения Жак Ширак, Герхард Шрьодер и Хелмут Кол. Когато неотдавна попитах високопоставен френски представител кого Саркози смята за стратегически партньор, той отговори - президента на Казахстан.

Втората обща черта е, че двамата се смятат на първо място за национални лидери, а не европейски. Френската и германската общественост са наясно, че претенциите за решаване на международна криза с национални средства са неоснователни. Простата истина е, че тази криза е глобална и за решаването й са необходими лидери с глобална и европейска нагласа. С други думи необходими са политици, различни от Меркел и Саркози.

По БТА